Начало/Грижата за нас/Медитация/Будистка медитация

Най-близките думи за медитация в класическите езици на будизма са bhāvanā („умствено развитие“) и jhāna / dhyāna (умствено обучение, водещо до спокоен и светъл ум/. Медитацията, като една от най-популярните практики, свързани със съзнанието, има своите будистки корени. Малцина обаче са наясно, че има много различни школи на будизма, всяка със собствени медитационни техники и методи. Причината е, че след като се появява по време на историческия Сидхарта Гаутама Буда, в VI -ти век пр.н.е., будизмът се разпространява надлъж и на шир. Така учението възприема някои от характеристиките и духовните силни страни на земите, където бива възприета.

Всички форми на будизъм /и постепенни техники за будистка медитация/ са възникнали от прозренията на Буда за природата на съществуването, причините за страданието и за щастието и насоките за живот на здравословен и конструктивен живот. Будистките медитационни практики днес са широко разпространени извън границите на страните, където са се зародили. И са по-достъпни от всякога. Тибетските визуализационни практики, Дзен, Випасана, Чиста Земя, Нихирен и редица други будистки форми на медитация, сега се преподават и практикуват в целия западен свят. Най-разпространена е Шамата – умиротворение. Тя се фокусира върху развиването на спокойствие и яснота. Добре усвоени, тези качества могат в крайна сметка да доведат до душевен мир. Комбинира ли се с практиките на Випасана – вникване в истинската реалност, това може да доведе до дълбоки прозрения и духовно пробуждане.

meditacia-spabg

Будистите преследват медитация като част от пътя към освобождението , пробуждането и Нирвана и включва разнообразни техники за медитация, най-вече асубха бхавана („размисли за отблъскването“). Размисъл върху „пратитасамутпада“ (зависим произход) сати (внимателност) и анусати (спомени), включително анапанасати (медитация на дишането) дхяна (развиване на буден и светещ ум ) и Брахма-вихари (милост и състрадание). Тези техники имат за цел да развият спокойствие и сати (внимателност) сахмади (концентрация и спокойствие) и vipassanā (прозрение) казва се също, че водят до абхиджня ( свръхземни сили). Тези техники за медитация са предшествани и комбинирани с практики, които подпомагат това развитието, като морална сдържаност и правилни усилия за развитие на здравословни състояния на ума.

Много изследователи на ранния будизъм като Ветер, Бронкхорст и Аналайо, виждат практиката на джхана (санскрит: dhyāna) като централна за медитацията на ранния будизъм. Според Бронкхорст, най-старата будистка практика на медитация са четирите дхиани , които водят до унищожаване на асавите, както и практиката на внимателност ( сати ). Според Ветер практиката на дхяна може да е била основната освобождаваща практика на ранния будизъм, тъй като в това състояние всички „удоволствие и болка“ са отслабнали. Александър Уин се съгласява, че Буда е преподавал вид медитация, илюстриран от четирите дхиани, но твърди, че Буда ги е възприел от браминските учители Шара Калама и Удака Рамапута , въпреки че не ги е интерпретирал по същия ведически космологичен начин и е отхвърлил ведическите им цел (съюз с Брахман). Според Уин, Буда радикално трансформира практиката на дхяна, която той е научил от тези брамини, “която се състои в адаптирането на старите йогически техники към практиката на внимателност и постигане на прозрение”. За Уин тази идея, че освобождението изисква не просто медитация, а акт на прозрение е коренно различна от браминическата медитация, „където се смяташе, че йогинът трябва да бъде изобщо без никаква умствена дейност „като на дървен материал “.

Вероятно думата “безсмъртие” (a-mata) е използвана от Буда за първата интерпретация на това преживяване, а не терминът прекратяване на страданието, който принадлежи към четирите благородни истини. Буда не е постигнал опитът на спасението чрез разпознаване на четирите благородни истини и / или други данни. Но опитът му трябва да е бил от такова естество, че да носи интерпретацията „постигане на безсмъртие“.

Екипът на Spa-bg.com уважава всеки избор в живота на човек, който го карат да се усеща в равновесие със себе си и с околния свят. Публикацията няма за цел да предопределя някакъв вид религиозен избор. Всеки е свободен да го направи – спрямо своя собствен мироглед за живота.

Разгледайте още интересни материали от нашия Журнал

Може да разгледате също нашата хидратираща серия натурална козметика за вашата кожа

Може да разгледате също нашата хидратираща серия натурална козметика за вашата кожа