Начало/Грижата за нас/Медитация/Будистка медитация

Най-близките думи за медитация в класическите езици на будизма са bhāvanā („умствено развитие“) и jhāna / dhyāna (умствено обучение, водещо до спокоен и светъл ум/. Медитацията, като една от най-популярните практики, свързани със съзнанието, има своите будистки корени. Малцина обаче са наясно, че има много различни школи на будизма, всяка със собствени медитационни техники и методи. Причината е, че след като се появява по време на историческия Сидхарта Гаутама Буда, в VI -ти век пр.н.е., будизмът се разпространява надлъж и на шир. Така учението възприема някои от характеристиките и духовните силни страни на земите, където бива възприета.

Всички форми на будизъм /и постепенни техники за будистка медитация/ са възникнали от прозренията на Буда за природата на съществуването, причините за страданието и за щастието и насоките за живот на здравословен и конструктивен живот. Будистките медитационни практики днес са широко разпространени извън границите на страните, където са се зародили. И са по-достъпни от всякога. Тибетските визуализационни практики, Дзен, Випасана, Чиста Земя, Нихирен и редица други будистки форми на медитация, сега се преподават и практикуват в целия западен свят. Най-разпространена е Шамата – умиротворение. Тя се фокусира върху развиването на спокойствие и яснота. Добре усвоени, тези качества могат в крайна сметка да доведат до душевен мир. Комбинира ли се с практиките на Випасана – вникване в истинската реалност, това може да доведе до дълбоки прозрения и духовно пробуждане.

meditacia-spabg

Будистите преследват медитация като част от пътя към освобождението , пробуждането и Нирвана и включва разнообразни техники за медитация, най-вече асубха бхавана („размисли за отблъскването“). Размисъл върху „пратитасамутпада“ (зависим произход) сати (внимателност) и анусати (спомени), включително анапанасати (медитация на дишането) дхяна (развиване на буден и светещ ум ) и Брахма-вихари (милост и състрадание). Тези техники имат за цел да развият спокойствие и сати (внимателност) сахмади (концентрация и спокойствие) и vipassanā (прозрение) казва се също, че водят до абхиджня ( свръхземни сили). Тези техники за медитация са предшествани и комбинирани с практики, които подпомагат това развитието, като морална сдържаност и правилни усилия за развитие на здравословни състояния на ума.

Много изследователи на ранния будизъм като Ветер, Бронкхорст и Аналайо, виждат практиката на джхана (санскрит: dhyāna) като централна за медитацията на ранния будизъм. Според Бронкхорст, най-старата будистка практика на медитация са четирите дхиани , които водят до унищожаване на асавите, както и практиката на внимателност ( сати ). Според Ветер практиката на дхяна може да е била основната освобождаваща практика на ранния будизъм, тъй като в това състояние всички „удоволствие и болка“ са отслабнали. Александър Уин се съгласява, че Буда е преподавал вид медитация, илюстриран от четирите дхиани, но твърди, че Буда ги е възприел от браминските учители Шара Калама и Удака Рамапута , въпреки че не ги е интерпретирал по същия ведически космологичен начин и е отхвърлил ведическите им цел (съюз с Брахман). Според Уин, Буда радикално трансформира практиката на дхяна, която той е научил от тези брамини, “която се състои в адаптирането на старите йогически техники към практиката на внимателност и постигане на прозрение”. За Уин тази идея, че освобождението изисква не просто медитация, а акт на прозрение е коренно различна от браминическата медитация, „където се смяташе, че йогинът трябва да бъде изобщо без никаква умствена дейност „като на дървен материал “.

Вероятно думата “безсмъртие” (a-mata) е използвана от Буда за първата интерпретация на това преживяване, а не терминът прекратяване на страданието, който принадлежи към четирите благородни истини. Буда не е постигнал опитът на спасението чрез разпознаване на четирите благородни истини и / или други данни. Но опитът му трябва да е бил от такова естество, че да носи интерпретацията „постигане на безсмъртие“.

Екипът на Spa-bg.com уважава всеки избор в живота на човек, който го карат да се усеща в равновесие със себе си и с околния свят. Публикацията няма за цел да предопределя някакъв вид религиозен избор. Всеки е свободен да го направи – спрямо своя собствен мироглед за живота.

Разгледайте още интересни материали от нашия Журнал