Медитацията е един от най-древните методи за усъвършенстване и постигане на мир и хармония с вътрешното Аз. Най-важна в нея е концентрацията, която изисква фокусиране върху едно единствено нещо. Това може да е дишане, повтаряне на дума или мантра, гледане на пламъка на свещ, слушане на повтарящ се гонг или преброяване на мъниста. Тъй като фокусирането на ума е предизвикателство, начинаещият може да медитира само за няколко минути. С времето периодът на медитация се увеличава.
В най-простата си форма медитацията изисква да насочвате вниманието си към избраното всеки път, щом усетите, че умът ви се скита. Вместо да преследвате случайни мисли, просто ги пуснете. Чрез този процес способността ви за концентрация се подобрява.
Тази практика насърчава практикуващия да наблюдава скитащите си мисли, докато те се движат през ума. Целта е не да се занимаваш с тях или да ги съдиш, а да уловиш всяка мисловна нотка, която те провокират. Това дава възможност на медитиращия да види как неговите мисли и чувства се движат по определени модели. С практиката се развива вътрешния баланс и тенденцията по-бързо да се преценява кое е добро и лошо, приятно или неприятно.
Има най-различни медитационни техники. В една ежедневна медитационна практика сред будистки монаси, например, фокусът пада върху култивирането на състраданието. Това включва представянето на негативни събития и преработването им в положителна светлина, като се трансформират чрез състрадание. Съществуват и движещи се медитационни техники, като тай-чи, чигонг и други.
Въпреки че релаксацията не е основна цел на медитацията, тя често се явява като основен резултат. Медицински доказано е, че практиката намалява нервното напрежение. Наблюдават се още краткосрочни ползи върху организма, като понижаване на кръвното налягане, подобрено кръвообращение, по-ниска сърдечна честота, по-малко изпотяване, успокоено дишане, понижени тревожност и стрес, повишено чувство за щастие и повече позитивни мисли. Дългосрочните ползи от медитацията все още са мистерията. Както обаче казват източните философи – медитацията не е целта. Тя е пътят. В будистката философия крайната полза от медитацията, е освобождаването на ума от привързаност към неща, които не може да контролира, като външни обстоятелства или силни вътрешни емоции. Освободеният или просветеният поддържа спокоен ум и чувство за вътрешна хармония.
